Социалният маркетинг не е маркетинг в социалните мрежи, както често погрешно се тълкува напоследък. Той е особен вид маркетинг, който започва да се появява през 60-те години на 20 в.

Теорията и практиката на социалния маркетинг се развива в страни като САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Обединеното кралство. В последните години все повече държавни правителства възприемат стратегически подход на социален маркетинг.

Социалният маркетинг е рожба на двама родители – социален (който използва философията на социалните науки и социалната политика) и пазарен (ориентиран към търговски и публични маркетингови подходи).

Целите на търговския маркетинг са финансови, макар че дейността би могла да има значими социални последици. Социалният маркетинг има за основна цел да постигне социално благо. Това означава, че в центъра е човекът и неговото благо.

Социалният маркетинг се стреми да обединява маркетингови концепции с други подходи в името на социална промяна към по-добро. Социалният маркетинг има за цел да повлияе на поведението, което е от полза за хората.  Тенденцията е той да надхвърли индивидуалното поведение и все повече да се ориентира към обществените социално-културни и структурни промени, свързани със социалните въпроси.

През последните години се появи концепцията за стратегически социален маркетинг, чиято философия сочи, че социалната промяна изисква действия на индивидуално, общностно, социално-културно, политическо и екологично ниво и че социалният маркетинг може и трябва да влияе върху политиката, стратегията и оперативната тактика.

Социалният маркетинг в България се използва предимно в здравеопазването, екологията, в социалната сфера.